Здравей миличка,
Доста отдавна не съм ти писал.Предполагам вече се чудиш какво става  с мен.Имам чувството, че  всичката работа на света е на моето бюро,на моя компютър.Вече все по рядко сънувам,все по рядко оставам на саме с мислите си,на саме в моя свят.В моя свят където няма работа,където всичко е красиво - където си ти,мила моя.Там е най зелената трева която съм виждал някога.Слънцето е толкова жълто, а залезите и изгреви са най - прекрасната гледка.Когато минаваме с теб през поляните вървейки точно срещу слънцето с мисълта че след няколко крачки ще се качим на неготревата и вятъра се сливат в едно и галят леко всяка част от нас.Птичките, щастливи колкото нас пеят своите песнички летейки безгрижно.Охххх  за миг се пренесох пак там.......когато го четеш съм сигурен, че и ти ще избягаш малко от сивото си ежедневие и ще видиш моя свят и дано той ти хареса..............
Това е мен за днес.Надявам се скоро пак  да ти пиша.Целувам те....