Случвало ли ти се е да те одраска котка? На всеки му се е случвало, колко малка драскотина, а колко много боли, а? После седмици наред не може да заздравее и почти винаги остава белег! Представи си едно сърце, човешко сърце, което е цялото в подобни белези. Толкова много белези, толкова много кръв е изтекло от него, че ако бе щателно събирана тази кръв, то щяха да бъдат спасени поне два човешки живота! Това сърце го обичам много, толкова много, че реших да го предпазя от повече наранявания. Как ли? Ами как, като го измих от всичката кръв и нечистотии, избърсах го от прахта, всичко това направих доста грижливо. И го затворих в една стъклена кутия. Така то няма да бъде наранявано и съответно и то няма да наранява. То ако сега като се замисля … то никога никого не е наранявало – Е, не съвсем, но когато го е правило то е било за самоотбрана. Та така-а-а… реших да го запазя в стъклена кутия, но по невнимание съм избрал много дебело стъкло! В старанието си да го предпазя добре, май съм прекалил! И сега то само може да гледа света и да му се радва – както и светът да гледа него! Виждал съм го как тупти когато се влюби или развълнува, как безпомощно се хвърля по студените, стъклени стени на кутията. Но…не може да излезе! По същото такова невнимание съм сложил и много здраво лепило! Много съм невнимателен, нали? Вече повече от година стои в таз стъклария там, и няма излизане. Дали му липсва нещо? Или може би вече е свикнало да стои там, а? Не мога и да го попитам, то си седи там безмълвно, а и все по рядко го виждам да се мята по ледените стени на стъклото. Май свиква. А дали е правилно? Не знам. Ще ми каже ли някой? Има ли лек срещу самота? Има!?! Колко горчивки съм изпил от аптеката на живота. Колко пъти се лекувах и точно когато си мислиш, че си излекуван всичко започва от начало. Ти знаеш ли рецепта с която се лекува самота или се топи стъкло? Ако знаеш, моля те да ми я кажеш, защото май живота изтича, като пясък между пръстите ми! И Аз не мога да го спра! А Аз скъпо ще ти се отблагодаря! Ще ти дам всичко! Даже ще ти подаря сърцето, да се грижиш за него и да го пазиш! Не е трудно, вярвай ми! То има нужда само от малко топлинка!
Р.А.

....И когато за последен път поля цветчето и се готвеше да го покрие със стъкленият похлупак,усети,че ще заплаче.....
-....Остави този похлупак на мира. Не го ща вече....А пък от големите животни не се боя. И аз имам нокти.
И простодушно показа четирите си бодли....

nqma po sladka bolka ot lubovta когато ,,боли>.разбираш колко си обичал и обичаш всеки заключва сърцето си всеки изгражда стрени и когато всичко стане тъмно и не вигдаш път когато дори и последната надежда умре когато нямаш и капка сълза да пролееш защото са пресъхнали едва тогава ще разбереш че някой някаде там има ключ за сърцето ти просто трябва да те открие но не и ти да го търсиш .....


Ако можех бих превърнала сърцето си в камък за да не изпитва болка
Тялото ми в тръстика по остро и от сабя за да не изпитва болката
Душата ми заключена сама ще я оставя да скита за да не изпитз болката
Но запазила бих очите си с тях ще ви разказвам спомени ...а сълзите ми ще капят кърваво червени като кръвта която текла е по мойте вени

Боли я косената трева.Не сям я чувала никога да плаче,а колко мрачни хора при това по раните й крачат.
Минава нощ...,минават ден и два...тя вдига нови кълнове нагоре и.....расте пак косената трева,която рязоха до корен!!!
Боли я косената трева...Не съм я чувала никога да плаче.Но казвам си : "Какво пък от това,че пълен е живота със косачи..."



P.S.


Не се бойте,че ще ви стъпчат...
Стъпканата трева се превръща в пътека........